Каталог на заболяванията

Неврологични

Множествена склероза

Какво представлява множествената склероза?

Множествената склероза (МС) е описана за първи път през 1868 г. от Жан Шарко. Тя е автоимунно възпалително невродегенеративно хронично заболяване, което нарушава сигнализацията между невроните в главния мозък, гръбначния мозък и зрителните нерви, водейки до широка гама от симптоми и инвалидност, унищожавайки в различна степен миелина и аксоните, което води до значително увреждане в период от 20-25 години. Заболяването се развива най-често в ранните години на зрелостта, като се среща по-често при жените  Разпространението му варира в широки граници между 2 до 150 болни на 100 000 души. Характерното при МС е симптоматичните повтарящи се епизоди (импулси), които се случват периодично (между епизодите обикновено изминават месеци или години). Често тези импулси причиняват инвалидност, която се развива постепенно, но често не напълно.

За повече информация, моля свържете се с нас.

Възпалителна демиелинизираща полиневропатия

Възпалителната полиневропатия е рядко срешана, но е важно да бъде своевременно диагностицирана, защото е лечима. Причинява се от директна автоимунна атака върху периферните нерви. Симптомите, които показват, че невропатията вероятно е възпалителна, включват: загуба на рефлекси без загуба на мускулна маса, повишено ниво на белтъка в гръбначномозъчната (цереброспиналната) течност, наличие на сетивни симптоми – болка или изтръпване, мускулна слабост на близко разположените мускули. Изследванията на нервната проводимост показват характеристики на демиелинизация, особено двигателен проводен блок и времева дисперсия.

Възпалителните невропатии са условно класифицирани спрямо времето от началото на симптомите до развитие на максимална тежест на заболяването:

остра форма – симптоми от по-малко от четири седмици;

хронична форма – развива се повече от осем седмици;

подостра – рядко срещана междинна форма;

Възпалителна полиневропатия спадат и

Синдром на Guillain-Barre:

Това е остра полиневропатия, засягаща периферната нервна система. Характеризира със симетрична слабост, която най-често засяга първо долните крайници и след това бързо прогресира нагоре. Слабостта в крайниците се проявява като “омекнали” крака или като крака, които са склонни да се деформират, с или без скованост или изтръпване (дизестезия);

Серумна невропатия (периферна невропатия):

Това е  е заболяване, при което се наблюдава увреждане на нервите, изграждащи периферната нервна система – мрежата, която предава информация от главния и гръбначния мозък (централна нервна система) към всяка друга част от тялото. Има различни причини, водещи до заболяването, като често срещана – серумна невропатия е след имунизация срещу тетанус;

Други възпалителни полиневропатии:

Тук спадат хроничната възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия (ХВДП) и мултифокалната моторна невропатия с проводен блок.

За повече информация, моля свържете се с нас

Неврологични

Множествена склероза

Какво представлява множествената склероза?

Множествената склероза (МС) е описана за първи път през 1868 г. от Жан Шарко. Тя е автоимунно възпалително невродегенеративно хронично заболяване, което нарушава сигнализацията между невроните в главния мозък, гръбначния мозък и зрителните нерви, водейки до широка гама от симптоми и инвалидност, унищожавайки в различна степен миелина и аксоните, което води до значително увреждане в период от 20-25 години. Заболяването се развива най-често в ранните години на зрелостта, като се среща по-често при жените  Разпространението му варира в широки граници между 2 до 150 болни на 100 000 души. Характерното при МС е симптоматичните повтарящи се епизоди (импулси), които се случват периодично (между епизодите обикновено изминават месеци или години). Често тези импулси причиняват инвалидност, която се развива постепенно, но често не напълно.

За повече информация, моля свържете се с нас

Възпалителна демиелинизираща полиневропатия

Възпалителната полиневропатия е рядко срешана, но е важно да бъде своевременно диагностицирана, защото е лечима. Причинява се от директна автоимунна атака върху периферните нерви. Симптомите, които показват, че невропатията вероятно е възпалителна, включват: загуба на рефлекси без загуба на мускулна маса, повишено ниво на белтъка в гръбначномозъчната (цереброспиналната) течност, наличие на сетивни симптоми – болка или изтръпване, мускулна слабост на близко разположените мускули. Изследванията на нервната проводимост показват характеристики на демиелинизация, особено двигателен проводен блок и времева дисперсия.

Възпалителните невропатии са условно класифицирани спрямо времето от началото на симптомите до развитие на максимална тежест на заболяването:

остра форма – симптоми от по-малко от четири седмици;

хронична форма – развива се повече от осем седмици;

подостра – рядко срещана междинна форма;

Възпалителна полиневропатия спадат и

Синдром на Guillain-Barre:

Това е остра полиневропатия, засягаща периферната нервна система. Характеризира със симетрична слабост, която най-често засяга първо долните крайници и след това бързо прогресира нагоре. Слабостта в крайниците се проявява като “омекнали” крака или като крака, които са склонни да се деформират, с или без скованост или изтръпване (дизестезия);

Серумна невропатия (периферна невропатия):

Това е  е заболяване, при което се наблюдава увреждане на нервите, изграждащи периферната нервна система – мрежата, която предава информация от главния и гръбначния мозък (централна нервна система) към всяка друга част от тялото. Има различни причини, водещи до заболяването, като често срещана – серумна невропатия е след имунизация срещу тетанус;

Други възпалителни полиневропатии:

Тук спадат хроничната възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия (ХВДП) и мултифокалната моторна невропатия с проводен блок;

За повече информация, моля свържете се с нас

Дерматологични

Атопичен дерматит

Атопичният дерматит или атопична екзема, е често срещано незаразно хронично заболяване на кожата, което засяга кожата на лицето и тялото на хора във всички възрастови групи.

Страдащите от атопичен дерматит имат нарушена бариерна функция на кожата и отслабена имунна система. Често заболяването започва без симптоми (спокойната фаза), като кожата е суха, раздразнена и може да се появят люспи. В острите фази кожата се възпалява и се появява сърбеж. Все още няма доказано лечение за атопичния дерматит, а страдащите от него могат да полагат грижи да намалят възпаленията.

В момента се провеждат клинични изследвания свързани с  атопичен дерматит.

За повече информация, моля свържете се с нас

Псориазис

Псориазисът (psoriasis) е често срещана дълготрайна (хронична) болест на кожата, при която клетките се делят до десет пъти по-бързо от нормално. Това кара кожата да се струпва в неравни зачервени образувания, покрити с бели люспи, които могат да се формират навсякъде. Най-често се появяват по скалпа, лактите, коленете и долната част на гърба.

Псориазисът може да засегне всеки, без значение от пол, възраст, социално положение или професия. Това не е заразно заболяване и не се дължи на лоша хигиена, като той обикновено има периоди на ремисии и влошаване.

Първите симптоми могат да се появят на различна възраст, но най-често това се случва в ранна зряла възраст или на около 50-60-годишна възраст.

В момента се провеждат клинични изследвания свързани с това заболяване.

За повече информация, моля свържете се с нас

Лупус

Лупусът, известен още като системен лупус еразематозус (СЛЕ), е хронично автоимунно заболяване, което може да засегне различни части на тялото.

При него, имунната система на организма започва да напада собствените му клетки и тъкани, като причинява възпаление и увреждане на съединителните тъкани, кожата, съдовете, сърцето, бъбреците и други органи.

Често лупусът се развива във възрастта между 15 и 45 години.

Симптомите могат да бъдат различни и варират от леки до сериозни. Някои от най-често срещаните симптоми са:

  • сърбеж и оток на ставите.
  • Кожни прояви като бълхести обриви или “метален” обрив при излагане на слънце.
  • Умора и безпричинен дискомфорт.
  • Повишена температура на тялото.
  • Болки в гърдите при дишане.
  • Проблеми с бъбреците и урината.
  • Необичайни косопади.

Типове лупус:

– Системен лупус еразематозус (СЛЕ) – засяга различни органи и тъкани, включително кожата и съединителния тъкан.

– Дискоиден лупус еразематозус – ограничава се само до кожата и причинява различни кожни увреждания.

– Лупус на дробовете – причинен от лупус против тъканите около легените и в дробовете.

В момента се провеждат клинични изследвания свързани с това заболяване.

За повече информация, моля свържете се с нас

Дерматологични

Атопичен дерматит

Атопичният дерматит или атопична екзема, е често срещано незаразно хронично заболяване на кожата, което засяга кожата на лицето и тялото на хора във всички възрастови групи.

Страдащите от атопичен дерматит имат нарушена бариерна функция на кожата и отслабена имунна система. Често заболяването започва без симптоми (спокойната фаза), като кожата е суха, раздразнена и може да се появят люспи. В острите фази кожата се възпалява и се появява сърбеж. Все още няма доказано лечение за атопичния дерматит, а страдащите от него могат да полагат грижи да намалят възпаленията.

В момента се провеждат клинични изследвания свързани с  атопичен дерматит.

За повече информация, моля свържете се с нас

Псориазис

Псориазисът (psoriasis) е често срещана дълготрайна (хронична) болест на кожата, при която клетките се делят до десет пъти по-бързо от нормално. Това кара кожата да се струпва в неравни зачервени образувания, покрити с бели люспи, които могат да се формират навсякъде. Най-често се появяват по скалпа, лактите, коленете и долната част на гърба

Псориазисът може да засегне всеки, без значение от пол, възраст, социално положение или професия. Това не е заразно заболяване и не се дължи на лоша хигиена, като той обикновено има периоди на ремисии и влошаване.

Първите симптоми могат да се появят на различна възраст, но най-често това се случва в ранна зряла възраст или на около 50-60-годишна възраст.

В момента се провеждат клинични изследвания свързани с това заболяване.

За повече информация, моля свържете се с нас

Лупус

Лупусът, известен още като системен лупус еразематозус (СЛЕ), е хронично автоимунно заболяване, което може да засегне различни части на тялото.

При него, имунната система на организма започва да напада собствените му клетки и тъкани, като причинява възпаление и увреждане на съединителните тъкани, кожата, съдовете, сърцето, бъбреците и други органи.

Често лупусът се развива във възрастта между 15 и 45 години.

Симптомите могат да бъдат различни и варират от леки до сериозни. Някои от най-често срещаните симптоми са:

  • Сърбеж и оток на ставите.
  • Кожни прояви като бълхести обриви или “метален” обрив при излагане на слънце.
  • Умора и безпричинен дискомфорт.
  • Повишена температура на тялото.
  • Болки в гърдите при дишане.
  • Проблеми с бъбреците и урината.
  • Необичайни косопади.

Типове лупус:

– Системен лупус еразематозус (СЛЕ) – засяга различни органи и тъкани, включително кожата и съединителния тъкан.

– Дискоиден лупус еразематозус – ограничава се само до кожата и причинява различни кожни увреждания.

– Лупус на дробовете – причинен от лупус против тъканите около легените и в дробовете.

Пулмологични

Бронхиална астма

Бронхиалната астма е често срещано възпалително заболяване на дихателните пътища, познато на хората от древността, като думата “астма” е с гръцки произход и в превод означава задух (затруднено дишане). Тя представлява хронично възпалително заболяване характеризиращо се с затруднено дишане и упорита, трайна кашлица характеризираща се с обратима обструкция на дихателните пътища и бронхоспазъм. Симптомите включват хрипове, кашлица, стягане в гърдите и недостиг на въздух.

От това хронично заболяване страда голям процент от световното население.

За повече информация, моля свържете се с нас

Хронично обструктивна белодробна болест (XOББ)

Хроничната обструктивна белодробна болест (XOББ) е заболяване на белите дробове, което се характеризира с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища – частично или напълно необратимо. Ограничението на въздушния поток се дължи на възпаление на белодробната тъкан (паренхим), породено от вдишването на газове и частици от околната среда.

Хроничната обструктивна белодробна болест (XOББ)  включва два основни компонента – хроничен бронхит и белодробен емфизем.

За повече информация, моля свържете се с нас

Пулмологични

Бронхиална астма

Бронхиалната астма е често срещано възпалително заболяване на дихателните пътища, познато на хората от древността, като думата “астма” е с гръцки произход и в превод означава задух (затруднено дишане). Тя представлява хронично възпалително заболяване характеризиращо се с затруднено дишане и упорита, трайна кашлица характеризираща се с обратима обструкция на дихателните пътища и бронхоспазъм. Симптомите включват хрипове, кашлица, стягане в гърдите и недостиг на въздух.

От това хронично заболяване страда голям процент от световното население.

За повече информация, моля свържете се с нас

Хронично обструктивна белодробна болест (XOББ)

Хроничната обструктивна белодробна болест (XOББ) е заболяване на белите дробове, което се характеризира с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища – частично или напълно необратимо. Ограничението на въздушния поток се дължи на възпаление на белодробната тъкан (паренхим), породено от вдишването на газове и частици от околната среда.

Хроничната обструктивна белодробна болест (XOББ)  включва два основни компонента – хроничен бронхит и белодробен емфизем.

За повече информация, моля свържете се с нас

Заболявания на
храносмилателната система

Улцерозен колит

Наименованието на заболяването произлиза от комбинацията на названията на възпалението част от дебелото черво черво (Колит) и възможното развиване на язви на местата, където лигавицата на червата е увредена от възпалението като тези язви често кървят (Улцерозен).

Като в следствие от това възпаление се образува голямо количество слуз. Тази комбинация от възпаление и разязвяване причинява коремен дискомфорт и често изпразване на червото. Улцерозният колит е резултат от необичаен отговор на имунната система на организма.

Лечението на язвения колит зависи от сериозността на заболяването и е индивидуално за всеки пациент. Целта на медикаментозната терапия е да се предизвика или поддържа ремисия и да се подобри качеството на живота на пациентите.

За повече информация, моля свържете се с нас

Хеликобактер пилори

Helicobacter pylori е много често срещана бактерия, като е твърде вероятно е и вие да сте нейн гостоприемник. Тя може да бъде и безобидна и  дa ce paзвивa c дeceтилeтия бeз дa ce пpoяви чpeз cпeцифични cимптoми, но когато навлезе в агресивен режим Хеликобактер Пилори се лекува трудно и може да причини сериозни здравословни проблеми в някои случаи.

Бактерията хеликобактер пилори е открита през 1982 г. от Маршал и Уорън, които получават Нобелова награда за медицина. Тя е устойчива на киселата среда в стомаха и заразяването може да стане с общи прибори, чаши и неспазване на лична хигиена. Предаването би могло да се осъществи и по въздушно-капков път при целувка, кихане, кашляне. При попадане в стомаха бактерията започва да отделя ензими, които спомагат за развитието й. В това число е ензимът уреаза, който неутрализира солната киселина до амоняк, което от своя страна води до още по-голяма секреция на солна киселина в стомаха. Това уврежда стомашния епител, което би могло да доведе до остър или хроничен гастрит, язвена болест и дори да доведе до рак на стомаха.

За повече информация, моля свържете се с нас

Заболявания на
храносмилателната система

Улцерозен колит

Наименованието на заболяването произлиза от комбинацията на названията на възпалението част от дебелото черво черво (Колит) и възможното развиване на язви на местата, където лигавицата на червата е увредена от възпалението като тези язви често кървят (Улцерозен).

Като в следствие от това възпаление се образува голямо количество слуз. Тази комбинация от възпаление и разязвяване причинява коремен дискомфорт и често изпразване на червото. Улцерозният колит е резултат от необичаен отговор на имунната система на организма.

Лечението на язвения колит зависи от сериозността на заболяването и е индивидуално за всеки пациент. Целта на медикаментозната терапия е да се предизвика или поддържа ремисия и да се подобри качеството на живота на пациентите.

За повече информация, моля свържете се с нас

Хеликобактер пилори

Helicobacter pylori е много често срещана бактерия, като е твърде вероятно е и вие да сте нейн гостоприемник. Тя може да бъде и безобидна и  дa ce paзвивa c дeceтилeтия бeз дa ce пpoяви чpeз cпeцифични cимптoми, но когато навлезе в агресивен режим Хеликобактер Пилори се лекува трудно и може да причини сериозни здравословни проблеми в някои случаи.

Бактерията хеликобактер пилори е открита през 1982 г. от Маршал и Уорън, които получават Нобелова награда за медицина. Тя е устойчива на киселата среда в стомаха и заразяването може да стане с общи прибори, чаши и неспазване на лична хигиена. Предаването би могло да се осъществи и по въздушно-капков път при целувка, кихане, кашляне. При попадане в стомаха бактерията започва да отделя ензими, които спомагат за развитието й. В това число е ензимът уреаза, който неутрализира солната киселина до амоняк, което от своя страна води до още по-голяма секреция на солна киселина в стомаха. Това уврежда стомашния епител, което би могло да доведе до остър или хроничен гастрит, язвена болест и дори да доведе до рак на стомаха.

За повече информация, моля свържете се с нас

Заболявания на гърлото и шията

Стрептококова ангина / Streptococcus pyogenes

Патентованият бактериален щам L. crispatus DSM 25988 (научно наименование на болестотворните бактерии Streptococcus pyogenes) е бактериална инфекция, която се свързва с бактериалните причинители за болки в гърлото.

 Това често срещано състояние е причинено от бактериите от група А Streptococcus. Стрептококи в гърлото може да засегне хора  от всички възрасти. Това обаче е особено често при деца на възраст между 5 и 15 години. Кихането и кашлицата могат да разпространят инфекцията от един човек на друг. Заболяването е доста заразно. Инкубационният период на инфекцията – времето между заразяването и появата на симптомите – в повечето случаи е между 2 и 4 дни.

Ако вашият лекар подозира, че имате Стрептококи в гърлото, той може да направи бърз тест за стрептококи. Този тест определя дали възпаленото в гърло е причинено от инфекция с стрептокок или от друг вид бактерии или зародиши. Пробата се взима от гърлото  чрез натривка с помощта на дълъг памучен тампон. След това тази проба се изпраща в лабораторията, за да потърси признаци на бактерии.

Ако не се лекува, стрептококите в гърлото може да причинят редица  усложнения.

За повече информация, моля свържете се с нас

Заболявания на гърлото и шията

Стрептококова ангина / Streptococcus pyogenes

Патентованият бактериален щам L. crispatus DSM 25988 (научно наименование на болестотворните бактерии Streptococcus pyogenes) е бактериална инфекция, която се свързва с бактериалните причинители за болки в гърлото.

 Това често срещано състояние е причинено от бактериите от група А Streptococcus. Стрептококи в гърлото може да засегне хора  от всички възрасти. Това обаче е особено често при деца на възраст между 5 и 15 години. Кихането и кашлицата могат да разпространят инфекцията от един човек на друг. Заболяването е доста заразно. Инкубационният период на инфекцията – времето между заразяването и появата на симптомите – в повечето случаи е между 2 и 4 дни.

Ако вашият лекар подозира, че имате Стрептококи в гърлото, той може да направи бърз тест за стрептококи. Този тест определя дали възпаленото в гърло е причинено от инфекция с стрептокок или от друг вид бактерии или зародиши. Пробата се взима от гърлото  чрез натривка с помощта на дълъг памучен тампон. След това тази проба се изпраща в лабораторията, за да потърси признаци на бактерии.

Ако не се лекува, стрептококите в гърлото може да причинят редица  усложнения.

За повече информация, моля свържете се с нас

Проявяваш интерес?

Записването в този сайт НЕ Ви обвързва с нищо, а е само възможност да получите информация за предстоящите изследвания и финансовите компенсации за тях.